Гняв
Гняв изпълва ме и буйства в душата,
твоята кончина ще подпечата.
Къпя се в море от кръв,
кой иска да умре пръв?
Земята покрита е с множество мъртви,
като ястреб спускам се над свойте жертви
размахвайки сабя със злост,
ще ви съсека до кост.
Гняв във вените ми пулсира,
тялото ти агонизира,
да се справиш с мен си безсилен,
твоят край ще е мъчителен.
Изпаднал си в смут и сътресение
от предстоящото поражение,
погребален звън зловещо звучи,
ще загася светлината в твойте очи.
Гняв в главата вилнее,
яд в мозъка беснее,
лудост съществото обхваща,
Дяволът душата захваща.
Рог за битка затръби,
барабанен гръм заби,
от страх трепериш ти,
тежка участ ще те сполети.
Гневът отвътре избива,
злото във мен се излива,
ще бъда суров и груб
и ще те превърна в труп.
Земята покрита е с множество мъртви,
като ястреб спускам се над свойте жертви
яздейки ветровете,
всичките ще умрете!
януари 2004
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виталий Георгиев Всички права запазени
