Гняв
Понякога, когато вихри гоня -
предвестници на бурята във мен -
опитвам се да обуздая коня
на вятър ледено студен.
Понякога, когато ги достигна...
Възпирам ги със поглед възмутен
и той, без дума казана, ги пита:
Нима мирът е победен?
Понякога съм твърде изморена
от леден вихър на изцеждащ гняв.
Но пак изгрява светло слънце в мене
и лъч докосва ден мъгляв.
Понякога, когато “късно” се замисля,
отричам смисъла на гневния капан.
Но днес, не е понякога! Не мисля!
И в мен вилнее ураган!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
