Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи.
Заключила съм звяр зад тайните двери.
Изяжда моите мисли добри
и срещу часовника се звери.
Като арсен в кръвта ми е попил,
лек къде ли ще намеря?
Гласът на разума е заглушил,
затаила дъх, треперя. ...