Nevium (Нина Чалъкова)
194 286
24.11.2023 г., 14:43 ч.  

Гняв 

  Поезия » Друга
388 2 2

Като вода оставена да заври,

гневът ми бавно превръща се в пара.

Затворена в малко пространство, кипи,

като зловеща отвара.

 

Тялото ми по цели нощи не спи.

Заключила съм звяр зад тайните двери.

Изяжда моите мисли добри

и срещу часовника се звери.

 

Като арсен в кръвта ми е попил,

лек къде ли ще намеря?

Гласът на разума е заглушил,

затаила дъх, треперя.

 

Колко още ще ме държи?

Колко мога да изтрая?

На лицето ми, знам, не личи,

отровата, която ме изгаря.

 

Колко малко още ми трябва?

Спусъкът е зареден, но не с халосни.

Кой ще бъде късметлията накрая -

този, който с душа ще заплати.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??