Години наред все назад се връща сърцето,
след теб никой друг не обикнах,
с други ръце не можах и не свикнах...
Винях се, че все тебе обичам,
а ти все се връщаш при мене,
и не мога от теб да избягам.
Мълча си, а ми иде да крещя,
лудост е, така да те обичам.
След всяка твоя забрава,
кълна се, че в миналото оставаш,
но след време звъниш и...
моментно към тебе политам.
Толкова слаба все се предавам,
към други тичам,
в други прегръдки се давам,
а после пак при тебе оставам.
Само твойте устни жадувам,
искам постоянно да ги целувам.
<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" /><?xml:namespace prefix = w ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:word" />Само твоите очи могат да ме сгреят,
дано и моите тебе успеят.
© Надя Георгиева Всички права запазени