13.10.2013 г., 15:19

Години вървях

518 0 6

Години вървях


Години, години вървях.

Задавах въпроси.

И отговори търсех.

Падах. Плаках. И болях.

Събирах съвест.

Изправях се.

По-силен от преди.

Омразата зарових.

Мълчах. И вървях.

Дълго вървях.

Извървях бури и зими.

Силует бях в този 

ръбест свят.

Замерях с тишини

самотните нощи.

Шепнех на капките.

И огнище търсех

огън да запаля...

По грапавините на сърцето 

събирах парченца надежди.

Събирах себе си.

Изправях се . Знаех.

И вървях.

Търсех себе си.

Бъдеще търсех.

И теб. Намерих...

 

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...