13 окт. 2013 г., 15:19

Години вървях

522 0 6

Години вървях


Години, години вървях.

Задавах въпроси.

И отговори търсех.

Падах. Плаках. И болях.

Събирах съвест.

Изправях се.

По-силен от преди.

Омразата зарових.

Мълчах. И вървях.

Дълго вървях.

Извървях бури и зими.

Силует бях в този 

ръбест свят.

Замерях с тишини

самотните нощи.

Шепнех на капките.

И огнище търсех

огън да запаля...

По грапавините на сърцето 

събирах парченца надежди.

Събирах себе си.

Изправях се . Знаех.

И вървях.

Търсех себе си.

Бъдеще търсех.

И теб. Намерих...

 

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...