13 окт. 2013 г., 15:19

Години вървях

521 0 6

Години вървях


Години, години вървях.

Задавах въпроси.

И отговори търсех.

Падах. Плаках. И болях.

Събирах съвест.

Изправях се.

По-силен от преди.

Омразата зарових.

Мълчах. И вървях.

Дълго вървях.

Извървях бури и зими.

Силует бях в този 

ръбест свят.

Замерях с тишини

самотните нощи.

Шепнех на капките.

И огнище търсех

огън да запаля...

По грапавините на сърцето 

събирах парченца надежди.

Събирах себе си.

Изправях се . Знаех.

И вървях.

Търсех себе си.

Бъдеще търсех.

И теб. Намерих...

 

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...