Oct 13, 2013, 3:19 PM

Години вървях

  Poetry » Other
516 0 6

Години вървях


Години, години вървях.

Задавах въпроси.

И отговори търсех.

Падах. Плаках. И болях.

Събирах съвест.

Изправях се.

По-силен от преди.

Омразата зарових.

Мълчах. И вървях.

Дълго вървях.

Извървях бури и зими.

Силует бях в този 

ръбест свят.

Замерях с тишини

самотните нощи.

Шепнех на капките.

И огнище търсех

огън да запаля...

По грапавините на сърцето 

събирах парченца надежди.

Събирах себе си.

Изправях се . Знаех.

И вървях.

Търсех себе си.

Бъдеще търсех.

И теб. Намерих...

 

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...