Годините
Годините несетно отминават
и пак на прага на новата стоим.
По косъм бял в косите ни оставят,
в душите белег парещ и незрим.
Годините те ден след ден се трупат
на наш'те крехки, слаби рамене.
Богатството, с което да откупят
наследниците наши стари грехове.
Годините портрет са на живота,
рисуван на коляно и в захлас.
От там ни гледа някак без охота
подпрял глава, застинал във анфас.
Годините са, казват, все различни,
а ние в тях еднакви все вървим.
Изпращаме ги с тържества привични,
посрещаме с гърмежи, с празен дим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
