16.06.2015 г., 0:22  

Голата истина

1.2K 0 13

Влече ме силно - да се съблека
до безобразно прямо гологърдие,
да вдигна ярки пориви-платна
и да отплавам на разсъмване

 

към място, на което нямат власт
ни мрак, ни хорската злобливост,
захвърлила на сърцекамен бряг
последната одежда колебливост,

 

оставила нощта далеч зад мен -
не мога да обикна тъмнината.
Духът-проклетник, мой, е устремен
по донкихотовски към свободата.

 

И как горещото, без туй, сърце
в сто ката тайни да навличам.
Светът, отказващ да ме разбере,
със нищичко не ме привлича.

 

"Където съм" е пълно с "радиация" -
несправедливост, ядове и прочие.
"Където си" - реална дестинация -
на въжделенията средоточие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е!
  • За всеки от вас, приятели, бих могла да говоря много. И все хубави неща! Така че, за мен е повече от удоволствие, че сте тук!
    Сърдечно благодаря!
  • Много ми хареса, Таня! Неустоими метафори..! Волна птица си ти!
  • Е хубавото си хубаво! Казвал ли съм ти Таня, че харесвам твоите стихове...
  • Пак ми е добре тук... /толкова добре, че нямам желание да се правя на остроумна/ Мълчи ми се...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...