Голата истина
Влече ме силно - да се съблека
до безобразно прямо гологърдие,
да вдигна ярки пориви-платна
и да отплавам на разсъмване
към място, на което нямат власт
ни мрак, ни хорската злобливост,
захвърлила на сърцекамен бряг
последната одежда колебливост,
оставила нощта далеч зад мен -
не мога да обикна тъмнината.
Духът-проклетник, мой, е устремен
по донкихотовски към свободата.
И как горещото, без туй, сърце
в сто ката тайни да навличам.
Светът, отказващ да ме разбере,
със нищичко не ме привлича.
"Където съм" е пълно с "радиация" -
несправедливост, ядове и прочие.
"Където си" - реална дестинация -
на въжделенията средоточие.
© Таня Донова All rights reserved.
