4.05.2024 г., 12:56

Голготско

785 11 5

Дълбоко в себе си съм раздвоен:

Да вярвам ли в църковната доктрина?

Ще бъда ли от Господа спасен,

или в заблуда страшна ще погина?

 

Защото в мен живее скрит Христос.

И той нашепва в църкви да не вярвам.

Нашепва да вървя след Него даже бос.

В поле от тръни да се изповядвам.

 

Нашепва ми, че аз съм Този кръст,

на който разпнат пак ще оживея.

И да се радвам, щом ме сочат с пръст

наследниците Юди на Медея.

 

И в Онзи час, когато ще река:

"Защо, ти Господи, ме изостави?",

Той ще изтрие наносите на греха.

С любов в сърцето си ще ме постави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, Младене! Стихът провокира размисли за силата на истинската вяра и религията, която се възползва от нея, за да я контролира.
  • "Човек вижда добре само със сърцето си"! Прекрасен стих! Светъл празник, Младене!
  • Който носи Кръста на Вярата в себе си няма необходимост индулгенции.
    Весело посрещане на празниците, Младен!🙏
  • 1) Благодаря ти за чудесния коментар, Мая, както и за поставянето на стиха ми в Любими! И много се радвам, че имаме сходно виждане по темата. Наистина, делата са, които ще изяват божественото в нас, а не суетното повтаряне на мантри изпразнени от съдържание. Възкресението не се е състояло, нито в този ден, нито в този час, първо заради календара и второ заради отместването на стрелките с един час. Важното е Иисус да възкръсне в самите нас. Това няма начин да не го узнаем и то, за щастие, не се нуждае от шумни ритуали!

    2) Благодаря ти, че постави в Любими стиха ми, скъпа Руми (rumbic)!

    Пожелавам на всички вярващи в Христа да посрещнат с любов и вяра в душите и сърцата си светлия миг на чудото наречено Възкресение!
  • И в Онзи час, когато ще река

    "Защо, ти Господи, ме изостави?"

    Той ще изтрие наносите на греха.

    С любов в сърцето си ще ме постави

    Това е, Младене. Заключи стиха безапелационно и обоснова вярата и у нас, безверните. А може би не смеем признаем на другите вярата си. И я крием в сърцето си, но я изразявам чрез делата си. И хора сме, често грешим. Благодаря за стиха- точен, премерен и мъдър. Светли празници ти пожелавам и днес.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...