10.02.2012 г., 19:17 ч.

Голо мълчание 

  Поезия » Друга
1045 0 4

"Голо мълчание"

Изплувах като голо мълчание

под ритниците на твойта любов.

А изпълваше моя дух и съзнание

като режеща болка и зов.

Днес не ми е нужна Реанимация,

не, не кръщавай на мене звезди!

Твойта, мили, Животоспасяваща операция

с кухо и безкръвно сърце ме дари.

Днес изплувах като голо мълчание

над един недостоен живот.

Да живея без капка Желание,

не, не искам, днес не искам хобот.

© Пенка Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много се радвам за теб,мила!Радвам се, че си изплувала и никога, ама никога не се връщай там, където са те унизили така скверно!
  • явно не съм била на себе сиимах предвид хоМот,но навярно съм си мислела за някой слон.И за инфо- не претендирам за някакви умения в поезията,обичам я и не некарам на сила никой да да ме отчита като някакъв фактор. Моля,успокойте се,не сме на война
  • Господи, и аз не искам хоБот, честна дума! Не искам и да чета подобни стихове, ама пита ли ме някой. Те изплуват край мен като голи мълчания с безкръвни сърца. Е, сърцата - как да е. Но хоБот просто не искам! Помощ!
Предложения
: ??:??