6.01.2018 г., 23:00 ч.  

Голо нощно къпане 

  Поезия
378 3 5

Само ти, вода, знаеш
кога съм разплакана
и ми даряваш утеха.
Залюляваш ме
на твоите сини бедра
и позволяваш на бронята ми
да се размеква.

Само ти плъзваш мокри
пръсти по голото тяло, вода,
и целуваш шията
с отпечатък от стискане.
Само ти, шепнешком,
казваш ми, че не съм сама,
и се отпускам
в прегръдката ти поискана.

Припомни ми, вода, какво беше
онова за утробата?
Със прохлада
приспивай болката.
Изсуши ми сълзите
с твоята мокрота.
Прероди ме отново.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във 

в-к Уикенд 19-25 януари 2019

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??