Голо нощно къпане
Само ти, вода, знаеш
кога съм разплакана
и ми даряваш утеха.
Залюляваш ме
на твоите сини бедра
и позволяваш на бронята ми
да се размеква.
Само ти плъзваш мокри
пръсти по голото тяло, вода,
и целуваш шията
с отпечатък от стискане.
Само ти, шепнешком,
казваш ми, че не съм сама,
и се отпускам
в прегръдката ти поискана.
Припомни ми, вода, какво беше
онова за утробата?
Със прохлада
приспивай болката.
Изсуши ми сълзите
с твоята мокрота.
Прероди ме отново.
© Павлина Гатева All rights reserved.
