26.08.2020 г., 16:03 ч.
Голота в собствен размер
Един квартален рицар се опи
от блясъка на древните поети.
Меракът за дуели се стопи.
Решението мигом беше взето.
Наточи меча боен до писец -
с оръжие словесно да съсича
световните недъзи като жрец,
но то заседна вероломно в кича.
Прикоткаха го музи с табиет -
все сочни булевардни дулсинеи -
от вятърните мелници навред
устройваха небивали бордеи.
Маневри лексикални до откат
превземаха незнайни хоризонти.
Не смогваше Пегасът Русинант,
но конникът със слава се наконти.
От възклици просторът се проби.
Вниманието храни апетита.
Тълпата аплодира да не би
сеирът да си плюе на петите.
Възбуден от поредния възторг,
след реверанс към хората зовящи,
захвърли окончателно с фурор
доспехите. Плюс долните си гащи.
Аха...да прихнат всички че е гол,
но сцената бе повече от жалка.
Подхожда голотата на престол,
особено когато е по мярка.
© Мая Нарлиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ех, здраве да е.
-
Може! Мъжуря тоже!
-
Че аз мога ли да бъда друга? А и не искам.
-
Щур! Здрава, обичана, влюбена, бяла, щура...Цяла година! После пак! Оте! Пази се!
-
Щурченце! Гуш!
-
Благодаря ти, Марко!
На теб и всички откровенци пожелавам същото! Щастие! -
Желая ти много щастие през новата година, Синчец !
Да мине пандемията и отново ще пропиша смешки.
Сега не им е до смях на хората. -
Бяха се разместили чакрите ми.
Марко, ти кога ще спретнеш от твоите обаятелни разкази?
Весело посрещане на Новата...! -
Харесвам как пишеш, чувството ти за хумор и ... острия ти език.
Стига де ! Не съм казал "злобен".
Поздрави за творбата ! -
Може и да съм го споменала по-долу. Вероятно съм. Най-общо казано - публиката допринася за подобни резили с неоснователни аплаузи.
Но аз и сатира - едва ли отново! -
Сложих ти оценката, Майче, но реших преди да напиша коментара си да прочета другите коментари, защото се надявах да разбера кой или какво те е провокирало за тази творба. Преди време попаднах на стихотворението, класирано на второ място (някой възмутен го беше публикувал на стената си във Фейс бук) и освен асоциация за хрема и подобни неприятни физиологични усещания друго не изпитах от прочита му. Естествено всички коментари бяха гневни и подигравателни...
Споделям напълно отношението ти към подобни недоразумения (не знам как да ги нарека по-меко), творбата ти е много силна и да, трябва да се пише за такива „поети”! Но моето възмущение е преди всичко към всяко жури, наградило такива душевни помии и безсмислици, защото по този начин омърсява имената на поетите, чиито имена носят конкурсите, омърсява самата поезия!
Поздравявам те, Майче! Продължавай да пишеш сатира, умееш го! -
" Втора награда ми звучи, като превод на думи на вожда Винету...С тая голяма вода...Язък!"
Лиа! 😀 Фога!
Ти да видиш ако беше я призовал отвътре навън! -
Бяла и добричка,
лекокрила птичка,
някога прочела
някаква новела,
нищо не разбрала,
бързо отлетяла. -
Это было давно и не правда. Шилото си е шило, да му мислят торбите. Избиват, само когат си струва.
-
О! И как ме изтърпя?!
Аз не смея да се изчета, защото ще започна да се харесвам.
Ти си едно голямо шило, пишеш хубаво, но овенските истории не са ти чужди, действаш импулсивно и необмислено, балансът ти често избива. -
Някога аз бях една "случайна жена", която изчете всичко в профила ти (и в този на gudman) и с триста зора се самонави да се регистрира.
-
Ето, затова не ми се става поет. Поезията е извратена, а журитата са перверзни. Никаква естетическа наслада, чиста проба изгъзица. Много бих се зарадвал, ако някакъв случаен човечец, влезе в профила ми и там му е интересно и приятно. Никакви награди, конкурси, суперлативи и четки, не могат да заменят този кеф..
-
"Подхожда голотата на престол, особено когато е по мярка"...От това по-ясно, няма накъде. Втора награда ми звучи, като превод на думи на вожда Винету...С тая голяма вода...Язък! Да не си очерня героя от детските години.Първа награда, няма да коментирам,че...Останах без словесен речник за няколко минути и сигурно съм придобила веселото изражение на пияно шимпанзе...За " седенките" и "седянките", едното правописно, другото диалектна фонетика, е добре да се споменават. Традицията го повелява. Имало е и по- големи и не по темата. И харесването и нехаресването...айде под чердака на скрито, тоест на лични. Тук се коментира за произведение. Харесвам творчеството на Пикасо, не му харесвам житейската максима и съдба, ама не ми е в живота и не ми е ял от паницата... Мая, пишеш силна поезия, с характер и оставаш вярна на женствеността в нея. В любими, да си го чета за обица на ушите на душата ми.
-
Той просто не харесва мен. Това е причината, Ирен. Да ти отговоря само.
-
Защо бе, Петре! Има нужда и от поети, и от читатели - коментатори.
-
Петре, вълнувам се и от чуждите писания, не само от собствените си. Дано пък ти четеш повече литература, отколкото коментари. Няма злоба тук, уточняваме впечатленията си!
Оставям ви с последните шедьоври за разтуха! -
Имам чувството, че само чакате някой да ви натисне копчето, като пружинки сте, и скачате. Сладури!
Няма злоба в мен, радвам ви се на ентусиазма. Дано пишете повече, отколкото коментирате. 😊 -
Петре, Петре, "Седенка" се казва, не "седянка" - справка Орешарски и Данаил Вълчев...
Мая, ами то и холивудските филми с черни педеруги са с "Оскар", а разни ...вета и ...растета оплюха великаните Бърнстейн, и Великия Кевин Спейси... Ама то с черните педеруги не ги прави велики филмите, а "Американски прелести" е едно от най-великите произведения на седмото изкуство и след време ще остане... -
Много сме каишите, Безжичен. При толкова овце и дараци ще ни направят.
-
Петре, коментарите не са задължителни за четене! А за коментиране - никак!
Можеш да преустановиш приноса си. Баш си е по темата!
Безжичен, то е с първа награда, човече! Какво да кажа повече... И втората си я бива!
Честита поредна "Голота..." -
Ако това недоразумение, което е цитирала Мая (Песента на човека/ Александър Христов ) е стихотворение/ или има нещо общо с поезия, аз не се чудя, че си мисля, че съм каиш на дарак (ха сега да видим, кой знае двете последни думи?)
-
Тая седянка би всички рекорди, с моя - 58 коментара! Новият формат на Фейсбук. 😀
-
Благодаря , Мая. Готина вертикална проза. Не знам защо го водят поезия. И все пак второто място ме разби...
-
Да, безумието и в Поезията явно е като всичко друго в държавата...
А с това нахлуване ми идват едни еротични заигравки, но няма да простея тук...
Но ако това е критерият за днешната поезия... Абе по-добре да премълча, че ще изплющя нещо дето не е за лит сайт... -
(ЗА Дени) ПЪРВА НАГРАДА:
Песента на човека/ Александър Христов
Толкова дълго повтаряха,
че съм човек,
че имам работливи чаркове,
занитени, неспокойни, уморителни,
казваха, ще се научиш
да разбираш, да редиш камъни
правилно, крайъгълно;
дълго, толкова дълго ми повтаряха,
че не усетих, спрях да питам
какво затегнато, измайсторено,
какво има,
какво има да се разбира,
освен тайната на тайните;
когато обичам
пироните по ставата
на счупеното ми несбъдване;
казват, вежливо е, възможно е
да си я измислиш;
въображаемо е, приковано,
че не знам как да бъда
отминало ехо, умерено слънце
и горя – човешко е, казват,
природно, естествено;
и горя, и отговарям,
виж листото – лети, издига се
и пада – не желае
чужди частици, елементи, чаркове;
светлозелено е
от вечно живи истини;
и вятър, само вятър
го докосва, отнася, съживява
и не знаеш
как да го повториш,
как да го изработиш;
и сигурно,
сигурно все още питат:
кога най-после,
най-после ще се научиш
да бъдеш. -
Щом прочетох по-предния коментар, макар и да не е пряко свързано с произведението, веднага ми дойде наум едно гениално двустишие, на наш велик поет (а отклоненията му към комунизма са резултат на младостта, мисля че никога не е вярвал в тази безумна идеология):
"покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент"!
И цялото велико стихотворение си припомних днес!
Видях, че коментарът излиза с тройно тире в цитата, което не е нормално в литературния език, но го оставих. -
Разбирам, че журито е много широкоскроено ! 😁
-
Нееее, Щурче, ние не разбираме, а не ни и трябва. Паркирай метлата до моята и ела да пием по кафе...Пардон - абсент.
-
Дени, разбираш ли защо яхвам метлата сега?
Това е безумие, хора! -
А не, хем ще нахлуват, хем ще вредят ...Не на мене тия!
-
Чакай, чакай! Ей сега ще ти нахлуя, Мая. :D
Аз искам да видя и първото! -
И още по темата. (СенДЬО, уголемявай си фокуса
)
Национални поетични празници "Яворови дни - Поморие 2020"
Втора награда
Съзерцание
Дунаве, нахлувай в очите ми.
Голяма вода, нахлувай в ноздрите ми.
Небе, нахлувай в гърдите ми.
Въобще ви позволявам на всички,
които не ще ми навредите,
да нахлувате в мене.
Мартин Илиев
Жури: Проф. Михаил Неделчев, доц. д-р Елка Трайкова и Мариана Маринова
При интерес мога да копирам и първа награда. -
И е съвсем звателно. Има реална полза от хумористичните стихотворения, все пак.
-
Харесва ми!
СенДЬО като КонДЬО... колко френско!
Стиснахме си ръцете. -
Хаха! Наричай ме Сендьо, без да се притесняваш, кръстнице!
-
😀😀😀😀 Вървим към "Сандьо".
Ще стигнем до консенсус! В името на звателния падеж!
Така ме нахили... -
Само “Сенде” не са ме наричали, но звучи приятно, почти като Сандо. Благодаря, много! Развълнува ме! Смисълът на творбата е ясен, имаш чудесно чувство за хумор. Не ти се подигравам, казвам го съвсем сериозно.
-
"Много ти е голям фокусът на теб." Само левият, Сенд! Само левият ми.
Сенд кръжи най-близо около акцента, който се опитах да поставя. Оставете лирическия да си почине. Той е по-скоро жертва. Няма лошо човек да се пробва и да се търси... Посредствеността рядко се ражда тържествуваща, важна и самодоволна. Публиката е основният катализатор, който развива моя "квартален рицар" до неговия гротесков образ. Разбира се, нейното отнешение принципно е по-комплексно; не подценявам и ролята на човешкия фактор... Има какво да се добави, но нека оставим всеки да дотълкува неказаното сам.
Сенд, "Сенде" ли е звателната форма на ника ти. Вчера ме упрекнаха, че не използвам правилно звателен падеж и сега внимавам да не обидя някого на звателност.
Благодаря ви за дискусията! -
За да извади значимото от себе си, индивидът трябва да се познава много добре и да знае реалните си възможностите. Може всички да ми казват, че съм голям обущар, ама като не го мога, каква е ползата?! Въпрос на среда е, но средата е различна. Околните могат просто да те заблуждават или да се заблуждават и да създават погрешна представа. Фашизмът, комунизмът, не са ли една огромна, масова заблуда и чиста проба манипулация?! Ако се върнем в сайта, много автори позволяват да бъдат манипулирани, с хвалебствия, например. Ето, ти ми каза, "Не ми харесва заглавието на снимката ти". Аз мисля друго, но твоето е искрено и истинско, и го ценя. Това е разумният подход. Ако беше написал "Хубаво е, чисто е, дрън, дрън... щях да го подмина.
-
А има ли "кадърни" и "некадърни" по принцип? Нима всяка индивидуалност не може да извади нещо значимо за другите от себе си - даже да пасе качествено техните кози? И не е ли въпрос на среда, освен на ген? Сложни са тези въпроси. В света са изземани от малка част от хората огромна част от ресурсите - от древните орди и племена, та до ден днешен. Е, питам аз с какво право (не ме интересува писаното право, то е за защита на грабителите на ресурси)? И ако тези огромни ресурси на нашата Майка-Земя не се концентрираха в пренебрежимо малък брой брутални индивиди с екстремален, максимум-максиморум егоизъм, нямаше ли много повече "непосредствености" да има на този грешен свят? Не ме разбирайте погрешно - не съм за безумните утопии "комунизъм" - престъпен колкото фашизма или "социализъм" - тъпа измишльотина под диктовката на на тотално измисления "финансов капитал", който именно еба мамата на света (без извинение)!
-
Мая...Сега ще сменям бельото, че с тия "гащи", направо му завидях на героя ти. Нали съм от посредствените. Само, където не ме бива в свалянето на доспехите, добра съм във вдигането на щитове. Това по "рицарски" .
А иначе, ми знаеш мнението. Няма да анализирам, просто ще кажа, че сте рядкост тези, които в стихотворна форма успявате да предадете такова разноцветие на емоционалната палитра и заедно с това да не изгубите ритъма на казаното, показаното и скритото. -
Няма как, да се освободиш от посредствеността. Който не може да пее или да рисува, или да пише стихотворения, не го бива в математиката, техниката, някаква област на познанието, няма да го може, ако ще и Бог да му е учител, и това си е. Затова има кадърни и некадърни хора. Ако ще и хиляда дулсинеи да ти ръкопляскат, и да ти хвърлят сърца, и звезди, няма да станеш велик. Това е положението. Затова, опитай нещо друго, където те бива.
-
Тогава, защото дебатът стана философски, което е много хубаво, ще кажа, че всеки може да се освободи от посредствеността - дори и не "воюващата". Чрез работа в попрището, което й/му харесва, ето някои са обичали да бъдат козари и всичко е било добре,.защото са обичали прекрасните животни... Пиша "й", вместо ударено "и", защото ме домързя да си включа лаптопа и пиша от тъп телефон... А за телефоните, които са компютри, за истинските телефони, и за компютрите, които са телефони, а също и за електронните перверзии, може и да напиша някой ден мнение (не би било меродавно - е, тук не съм съвсем лаик, ама само така си мисля).
-
Съществува и никой не е застрахован, особено от това с гащите хаха. Много добре казано.
-
Моят фокус е в сайта, а иначе, явлението съществува в световен мащаб. Много ти е голям фокусът на теб.
-
Какъв поет, Безжичен?! И това няма значение в случая. Да, аз също нямам спомен кога и къде го прочетох, но със сигурност беше в твой коментар. Нищо против посредствеността, но не и "воюващата"!
Сенд, ако някой някого припознае тук, не мисля, че имам голям принос. Това, върху което съм се фокусирала, съществува и извън литературата. И извън сайта -
Значи..., между редовете съзирам конкретен човек, не е Безжичен, разбира се, даже са конкретни хора... лирическите... точно от този сайт. Разсмя ме с твоята деликатност.
-
Мая, не съм и предполагал, че мои думи, които мисля, но не си спомням кога съм написал, ще вдъхновят един поет. Интересно.ми.стана. В случая, обаче, е важно само твоето стихотворение и какво ни казва то. Много неща - който иска - ще прочете, който може - ще разбере. Виждам много интересни коментари и това ме обнадеждава.
-
Без правописни грешки. Нали?!(въоръжи*) Сори!
Не! Вече съм бяла и добра. -
Я спретни едно гневно стихотворение, че ти се получават 😁
-
Ха ха Дени, кой каквото си има! (При липса на Пегас)
Мина ми! Засега. -
Мая как е яхнала метлата 😁❤️
-
Благодаря, Силве!
Вас не ви ли вбесява "воюващата посредственост" (думи на Безжичен, които вдъхновиха този текст)? Понякога не ви ли иде да крещите срещу нея? Да й се опълчите? Ооо, дааа, не е виновен тоя дето яде баницата. Нейно Величество "воюва", защото има кой да я въоражи с внимание.
Аз...тъй! Колкота да кажа нещо. И по-скоро на себе си. Или на тоя, който иска да ме разбере.
Спокойна вечер! И вдъхновена! И умна! Или късметлийска!
А бе ядосана съм. Не ме питайте! -
Силно!
-
Ха ха.. Безжичен, нещо в стил Джо Кокър?
Голям зор ще да е!
Развесели ме! -
А защо не? Ами ако опиташ да го изрецитираш (ама с малко по-груб.тембър )?
-
Да. Нетипично за мен.
Едва ли ще пробвам отново сатира.
Благодаря! -
Браво. Май не е много характерно за теб толкова иронично и саркастично. Но тук май се е получило. Дори на моменти виждам литературна подигравка. Няма да кажа кой български писател я ползва редовно, защота буквалистите ще помислят, че правя сравнения. Но тук наистина ме впечатли с другото...
-
Думите, думите, Кис - представяш ли си колко грешки (но и красоти) щяхме да си спестим, ако бяхме лишени от словесната привилегия?
Привет, Димитър! Не винаги - смея да не се съглася. Публиката може да бъде добър проводник на глупостта. -
Сечеш, сечеш🙂 Голяма сила са думите. Хареса ми!
-
Бездарието винаги се крепи на грешна самооценка. Винаги има творческо его, при някои е в повече, при други по-малко, но егото има смисъл само ако човек пише от душа и сърце. И разбира се, ако пише поезия. Аплодирам!
-
Джобно, джобно, но наточено!
Ентусиазмът е от значение. -
Останал е само по поетичен меч, ама явно, тип джобно ножче 😋
Поздравявам те. -
А ти ще ме караш и сричкомери да вадя.
Сега съм на голомери. -
Със сричките имам проблем..в съседния стих.. и там до размер опира работата, вече съм почти гивъпнала
-
Че закъде сме без размер, Красе? Може да сме голи, ама качествено!
-
значи все пак размерът има значение... сега започнах да се замислям...Мая и аз бавно загрявам като един друг колега стана ми весело по никое време. Затова явно е изразът "от смях ми избиват сълзи".
-
Така де. Да пусна и аз нещо нахилено.
Нали, Василий, с уточнението, че присъстващите винаги правят изключение!
Дани, хубаво го каза!
И усмивки на всички. Нищо, че "щеше да е смешно ако не беше трагично!" -
Вятърните мелници са вече ветроенергогенератори!🤯
Колко истина живее понякога в една непринудена ирония!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ МАЯ!🤺 -
Какво ли знае желанието за невъзможните неща Браво Мая 10х!
-
А и ти си наточила перото, Мая Чудесна сатира!
-
Мдааа... Никога не е късно да станеш за резил! Браво, Мая! Браво, Нарлиева! Точно в десятката! 💙
-
😆👍
-
" От възклици просторът се проби.
Вниманието храни апетита.
Тълпата аплодира, да не би
сеирът да си плюе на петите."!!!!!👏
Жилещо, отрезвяващо и толкова истинско!,Мая!💕💞🌹 -
Никой не е имунизиран срещу резила!
-
Хахахха, Мая :D
-
Безпощадно и вярно! И всяка прилика...LY, Щурче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
