Голота в собствен размер
Един квартален рицар се опи
от блясъка на древните поети.
Меракът за дуели се стопи.
Решението мигом беше взето.
Наточи меча боен до писец -
с оръжие словесно да съсича
световните недъзи като жрец,
но то заседна вероломно в кича.
Прикоткаха го музи с табиет -
все сочни булевардни дулсинеи -
от вятърните мелници навред
устройваха небивали бордеи.
Маневри лексикални до откат
превземаха незнайни хоризонти.
Не смогваше Пегасът Русинант,
но конникът със слава се наконти.
От възклици просторът се проби.
Вниманието храни апетита.
Тълпата аплодира да не би
сеирът да си плюе на петите.
Възбуден от поредния възторг,
след реверанс към хората зовящи,
захвърли окончателно с фурор
доспехите. Плюс долните си гащи.
Аха...да прихнат всички че е гол,
но сцената бе повече от жалка.
Подхожда голотата на престол,
особено когато е по мярка.
© Мая Нарлиева All rights reserved.
