Голяма любов
А ние бяхме голяма любов...
Такава, каквато вече рядко я има по света.
И се обичахме толкова силно,
че дори и камъните, който хвърляхме
един на друг не ни разделиха...
Но не камъните, а самите ние се унищожихме.
Голи бяхме не в телата, а в душите...
Като сираци търсещи милостиня,
като слепци бродещи в пустиня,
се търсихме, и спасявахме.
Гонихме се като деца играещи на криеница
и се намирахме всеки път – един до друг...
А сега вече сме шепа захвърлени играчки.
Днес се търсим, утре се захвърляме някъде в килера...
След време ровим, търсейки надежда,
но играчката и тя като човека –
днес е цяла, а утре на парчета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени
