Голяма любов
А ние бяхме голяма любов...
Такава, каквато вече рядко я има по света.
И се обичахме толкова силно,
че дори и камъните, който хвърляхме
един на друг не ни разделиха...
Но не камъните, а самите ние се унищожихме.
Голи бяхме не в телата, а в душите...
Като сираци търсещи милостиня,
като слепци бродещи в пустиня,
се търсихме, и спасявахме.
Гонихме се като деца играещи на криеница
и се намирахме всеки път – един до друг...
А сега вече сме шепа захвърлени играчки.
Днес се търсим, утре се захвърляме някъде в килера...
След време ровим, търсейки надежда,
но играчката и тя като човека –
днес е цяла, а утре на парчета.
© Памела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
Нежна и ефирна лекота, съчетана с тежкия шамар на истинската болка. Браво, красиво е като теб самата...
-
Благодаря ви!
-
"Всяка несполука взривява в мен ново усилие!И аз( за кой ли път?)тръгвам да се търся..."През болката до прошка стигам.Изповядано е всичко,всичко....Браво,Памела!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
