Голямата черешова Задушница
ГОЛЯМАТА ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
... дали ни помнят мъртвите с добро, или за нас не споменават нищо? –
във гробището с дъх на колендро вървя – и сякаш стъпвам във огнища,
в печал, в благоговейни тишини, потънали сред бурен, трън и троскот,
навярно смислят земните си дни
и молят се за живите на Господ,
хортувам с тях на български език – такъв, какъвто знам си го от баба,
и шепа-две череши подир миг ще им подам – край винцето и хляба,
човещинка е, все пак, да умреш! – душата ти на сетен полет литва.
За мъртвите ще пална тиха свещ.
За живите е моята молитва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
