Голямото размръзване дочакахме.

Накрая на ледниковия период,

в началото на голямото топене,

шеметно се завърта планетата.

Топло ручейче - будна мисъл -

замръзналите ни мозъци дълбае надълбоко.

Световъртежът ни понася и центробежна сила

ни захвърля в най-тъмното ъгълче на планетата.

Като червеи изпълзяваме към светлото,

но кожите ни са голи,

а душите обрасли с кожа.

Най-естественото е да се върнем в тъмното,

най-страшното е да останем и утре,

а утре е безкрайно разтегливо понятие,

което има само дъно и небето е утопия.

Денят е чаша, обърната наопаки

и през стъклото гледаме света.

Изчезват миризмите, въздухът е сух,

стерилна тишината, в която сме затворени

сами от себе си. Но най-страшен

е страхът от нищото. Той е по-голям 

от тъмния страх на сегашното.

И  - голи червеи - пълзим към слънцето.

И всичко ще застане на мястото си.

Душите на децата ни - свободни ,

а мисълта облечена и миризмата на вятър

ще влудява дивата носталгия по похабената ни свобода.

Ще говорим в сегашно -

бъдещето време ще остане в граматиката.

Като остаряла дреха светът се пука.

Червените конци от времето изгнили падат.

Светът отново става пъстър.

И ние голи от дрехата изскачаме.

И сме нетърпеливи. И сме диви.

И стадното ни чувство отново ни обзема.

И отглежданото дълго послушание

пада в скъсания джоб на вчерашното.

И спираме за въздух. И спираме без дъх.

Така задавени от идващата свобода,

през тръните на днешното вървим.

С ръцете голи скубем буренаци -

пътечката е скрита някъде под тях

и мисълта провира се между тревите,

потъва в сипеите на съмнението

и скача поразена от страх пред безвремие.

Голи сме. И бедни. Но не и нищи духом.

Но не и поразени. Но не и победени.

Денят е наш. И светъл. Удавен в шарки,

в страх, в съмнение, в омраза даже,

но не под строй.

И времето тече. Светът расте

и отеснелите си дрехи хвърля.

Застава гол, застава мъдър, глупав,

умен и невежа към вчерашно и днешно

и бос с огромни крачки бърза

да събере от времето изтекло вчера.

И въгленче омраза петата му докосна.

За миг го заболя, но беше само миг

в огромното пространство на света.