Голямото топене - І
Голямото размръзване дочакахме.
Накрая на ледниковия период,
в началото на голямото топене,
шеметно се завърта планетата.
Топло ручейче - будна мисъл -
замръзналите ни мозъци дълбае надълбоко.
Световъртежът ни понася и центробежна сила
ни захвърля в най-тъмното ъгълче на планетата.
Като червеи изпълзяваме към светлото,
но кожите ни са голи,
а душите обрасли с кожа.
Най-естественото е да се върнем в тъмното,
най-страшното е да останем и утре,
а утре е безкрайно разтегливо понятие,
което има само дъно и небето е утопия.
Денят е чаша, обърната наопаки
и през стъклото гледаме света.
Изчезват миризмите, въздухът е сух,
стерилна тишината, в която сме затворени
сами от себе си. Но най-страшен
е страхът от нищото. Той е по-голям
от тъмния страх на сегашното.
И - голи червеи - пълзим към слънцето.
И всичко ще застане на мястото си.
Душите на децата ни - свободни ,
а мисълта облечена и миризмата на вятър
ще влудява дивата носталгия по похабената ни свобода.
Ще говорим в сегашно -
бъдещето време ще остане в граматиката.
Като остаряла дреха светът се пука.
Червените конци от времето изгнили падат.
Светът отново става пъстър.
И ние голи от дрехата изскачаме.
И сме нетърпеливи. И сме диви.
И стадното ни чувство отново ни обзема.
И отглежданото дълго послушание
пада в скъсания джоб на вчерашното.
И спираме за въздух. И спираме без дъх.
Така задавени от идващата свобода,
през тръните на днешното вървим.
С ръцете голи скубем буренаци -
пътечката е скрита някъде под тях
и мисълта провира се между тревите,
потъва в сипеите на съмнението
и скача поразена от страх пред безвремие.
Голи сме. И бедни. Но не и нищи духом.
Но не и поразени. Но не и победени.
Денят е наш. И светъл. Удавен в шарки,
в страх, в съмнение, в омраза даже,
но не под строй.
И времето тече. Светът расте
и отеснелите си дрехи хвърля.
Застава гол, застава мъдър, глупав,
умен и невежа към вчерашно и днешно
и бос с огромни крачки бърза
да събере от времето изтекло вчера.
И въгленче омраза петата му докосна.
За миг го заболя, но беше само миг
в огромното пространство на света.
© Мая Тинчева All rights reserved.
