2.03.2022 г., 6:53

Гонитба

637 1 0

Гонитба

От думите изпитвам трудност
И чувствата - двоици сили турбулентни
Те гонят ме из шумните улици денем
И бягам аз, не спирам и не искам
Но чувствата това не знаят
И нощем 'га останем заедно сами
Обгръщат мен и моите очи
"Ела насам ти приеми" -
прошепват те на мен дори
А аз се чудя
Що да правя, де да бягам
Но улиците са вече тихи
А аз съм вкъщи сам самичък
Във вихърът на моите сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nletekyvtw vbPmCBbtyE Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...