Горчилка
ГОРЧИЛКА
Във вихъра на човешките ни страсти,
разделени от ежби на робски касти,
животът все по-тягостен и труден става,
а в душите ни мътилката се напластява…
В науките – боси, невежи, чели, недочели;
на извратеност, порно и пороци налетели,
само суши, скари, барбекютата признават,
с чалга и жестоки кървища се забавляват…
Подиграват се с валса, даже и с тангото,
кланят се на Глория, Камелия, Маргото;
след тях остава задух, помия и бунища,
а в душите – горест, горчилка, пепелища…
С възпитанието вече май сме закъснели;
мутанти зли са, необратимо издивели;
не искат рай, дори поднесен на тепсия,
свобода и правда от чертожната хартия…
За човешка справедливост те не преговарят,
зад дебели зидове в черупки се затварят,
а милиарди тънат в мизерия и мръсотия,
все по-рядка е чорбата на плебейската синия…
В мираж пустинен се превръща бъдещето ново,
надеждата като облак изпарява се отново,
не намират в нищо спасение и упование,
райските мечти бледнеят в човешкото съзнание…
Питам се така ли всичко тук ще свърши -
историята незапочнала няма и да се довърши…
И жалко за стремлението на Логоса космичен,
че за матрицата и Боговете му писаха отличен…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
