ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2184
5.01.2021 г., 19:15 ч.  

Горчиш ми 

  Поезия
849 10 23

Глътка обич от тебе дели ме,

а по устните плъзва вината.

Чух да шепнеш ти моето име,

но защо ли заглъхна в тъмата?

 

Притисни ме до себе си страстно,

не допускай сърцата да вехнат,

че последната жажда опасна

е разлом към раздяла открехнат.

 

И дори да излъжеш съдбата,

знай - душата е вярна Вселена.

Твоят грях ще пропука земята,

но начало ти беше за нея.

 

Днес под призрачни сиви воали

любовта ни - "Видя ли?" - се крие.

Вчера в ролите с теб засияли,

нарисувахме слънцето ние.

 

Но е вечер и залезът гасне

пак заплакал на моето рамо.

И на ятото птици е ясно

че са спомен от лятото сáмо.

 

Как ми липсват магичните длани,

на които заспивах с усмивка.

Беше вино изпито. Остана

само глътка. Горчиш ми, но свиквам... 

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??