Горчиш ми
Глътка обич от тебе дели ме,
а по устните плъзва вината.
Чух да шепнеш ти моето име,
но защо ли заглъхна в тъмата?
Притисни ме до себе си страстно,
не допускай сърцата да вехнат,
че последната жажда опасна
е разлом към раздяла открехнат.
И дори да излъжеш съдбата,
знай - душата е вярна Вселена.
Твоят грях ще пропука земята,
но начало ти беше за нея.
Днес под призрачни сиви воали
любовта ни - "Видя ли?" - се крие.
Вчера в ролите с теб засияли,
нарисувахме слънцето ние.
Но е вечер и залезът гасне
пак заплакал на моето рамо.
И на ятото птици е ясно
че са спомен от лятото сáмо.
Как ми липсват магичните длани,
на които заспивах с усмивка.
Беше вино изпито. Остана
само глътка. Горчиш ми, но свиквам...
© Цветето Б. All rights reserved.
