Глътка обич от тебе дели ме,
а по устните плъзва вината.
Чух да шепнеш ти моето име,
но защо ли заглъхна в тъмата?
Притисни ме до себе си страстно,
не допускай сърцата да вехнат,
че последната жажда опасна
е разлом към раздяла открехнат.
И дори да излъжеш съдбата,
знай - душата е вярна Вселена.
Твоят грях ще пропука земята,
но начало ти беше за нея. ...