9.11.2019 г., 15:56  

Горчива истина

919 0 2

Докога детенцето малко

на улицата, в кофите ще бърка? 

Докога болният човек безпомощно 

въз тежки си гърди ще хърка? 

 

Докога ще страдаме от глад,

безчинства и мизерия?

Кога сетне ще почне да се рухва

таз' дяволска империя?

 

Кога ще започнем отново да даваме?

Кога ще върнем добротата?

Кога отново ще обичаме?

Кога ще дойде мира на Земята?

 

Вярата къде замина?

Къде отиде таз' надежда вяла?

Истината 'де се скри,

под свойта пелерина бяла?

 

Колко още така ще живеем?

Колко още това ще търпим?

Или ще спечелим, или ще загубим!

Или ще се борим, или ще се примирим!

 

Но аз не искам да се примирявам!

И искам я вече тази промяна!

И не искам като няма да мълча!

И искам промяната днес,

...

защото "утре" може да го няма!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Петрушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надежда винаги има...тя ни крепи и с повече хора, като теб - хубавото ще дойде!

    Не спирай да пишеш! С таланта си и в последствие - житеиският опит, който ще натрупаш ще пишеш прекрасни стихове!
    Поздравления
  • Права си. За съжаление края на империята не се вижда...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...