Nov 9, 2019, 3:56 PM

Горчива истина 

  Poetry » Other
648 0 2

Докога циганчето малко

на улицата, в кофите ще бърка? 

Докога болният човек безпомощно 

въз тежки си гърди ще хърка? 

 

Докога ще страдаме от глад,

безчинства и мизерия?

Кога сетне ще почне да се рухва

таз' дяволска империя?

 

Кога ще започнем отново да даваме?

Кога ще върнем добротата?

Кога отново ще обичаме?

Кога ще дойде мира на Земята?

 

Вярата къде замина?

Къде отиде таз' надежда вяла?

Истината 'де се скри,

под свойта пелерина бяла?

 

Колко още така ще живеем?

Колко още това ще търпим?

Или ще спечелим, или ще загубим!

Или ще се борим, или ще се примирим!

 

Но аз не искам да се примирявам!

И искам я вече тази промяна!

И не искам като няма да мълча!

И искам промяната днес,

...

защото "утре" може да го няма!

 

 

 

© Симона Петрушева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Надежда винаги има...тя ни крепи и с повече хора, като теб - хубавото ще дойде!

    Не спирай да пишеш! С таланта си и в последствие - житеиският опит, който ще натрупаш ще пишеш прекрасни стихове!
    Поздравления
  • Права си. За съжаление края на империята не се вижда...
Random works
: ??:??