Бяла зима - горчиви недели.
Вместо обич - горещ шоколад.
Липси, спомени... много са взели.
Без посока към рай. Кръговрат.
И не свършва кошмарът безкраен.
Понеделник наднича. И пак -
падам, ставам... Не мога да лая,
като котка да вия гръбнак...
Затова нижа пусти недели,
а жадувам недели със смях
и не спирам да мисля - къде ли
своя ключ аз изгубих за тях!?
Валентина Йосифова
18.01.2016 г.
© Валентина Лозова Всички права запазени