ГОРЧИВИТЕ НИ РАВНОСМЕТКИ ИДАТ КЪСНО
Какво ще ми отнемат – нямам нищо?
отдавна всичко всекиму съм дала –
палитрата на листопада пищен,
сред преспите безмилостни изтляла.
Уютът не успя да ме прилъже
и да притихна в скута му типичен.
Аз нямам поводи да бъда тъжна –
благословен си, ако си обичал.
Не съм предала никого в живота –
ни своя враг, ни хитрия продажник.
В душата ми е леко! – и с охота ...