12.03.2024 г., 12:01 ч.  

Горчивите ни равносметки идат късно 

  Поезия » Философска
198 3 7

ГОРЧИВИТЕ НИ РАВНОСМЕТКИ ИДАТ КЪСНО

 

Какво ще ми отнемат – нямам нищо?

отдавна всичко всекиму съм дала –

палитрата на листопада пищен,

сред преспите безмилостни изтляла.

 

Уютът не успя да ме прилъже

и да притихна в скута му типичен.

Аз нямам поводи да бъда тъжна –

благословен си, ако си обичал.

 

Не съм предала никого в живота –

ни своя враг, ни хитрия продажник.

В душата ми е леко! – и с охота

кълват врабците скъдните ми дажби.

 

А хората се дърлят за трохички,

дори не крият мислите си гневни.

Мечтая да съм волна – като птичка,

из Божиите приказни вселени.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??