Горчивите ни равносметки идат късно
ГОРЧИВИТЕ НИ РАВНОСМЕТКИ ИДАТ КЪСНО
Какво ще ми отнемат – нямам нищо?
отдавна всичко всекиму съм дала –
палитрата на листопада пищен,
сред преспите безмилостни изтляла.
Уютът не успя да ме прилъже
и да притихна в скута му типичен.
Аз нямам поводи да бъда тъжна –
благословен си, ако си обичал.
Не съм предала никого в живота –
ни своя враг, ни хитрия продажник.
В душата ми е леко! – и с охота
кълват врабците скъдните ми дажби.
А хората се дърлят за трохички,
дори не крият мислите си гневни.
Мечтая да съм волна – като птичка,
из Божиите приказни вселени.
© Валентина Йотова All rights reserved.
