Горчиво кафе
Сутрин рано горчиво кафе
пия сама и захарта ми горчи,
заради болното, ранено сърце
и всички разбити мечти.
Отпивам глътка по глътка
на терасата в хладната утрин,
липсва ми още твойта прегръдка,
а щастието ми вече е мъртво.
Сега кафето е мойта утеха,
сега със самотата го пия,
тайно още тая искрица надежда,
че отново ще те видя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
