Сутрин рано горчиво кафе
пия сама и захарта ми горчи,
заради болното, ранено сърце
и всички разбити мечти.
Отпивам глътка по глътка
на терасата в хладната утрин,
липсва ми още твойта прегръдка,
а щастието ми вече е мъртво.
Сега кафето е мойта утеха,
сега със самотата го пия,
тайно още тая искрица надежда,
че отново ще те видя.
© Богдана Маринова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
