Сутрин рано горчиво кафе
пия сама и захарта ми горчи,
заради болното, ранено сърце
и всички разбити мечти.
Отпивам глътка по глътка
на терасата в хладната утрин,
липсва ми още твойта прегръдка,
а щастието ми вече е мъртво.
Сега кафето е мойта утеха,
сега със самотата го пия,
тайно още тая искрица надежда,
че отново ще те видя.
© Богдана Маринова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
