Горчиво вино
От спомените вино си направих.
Oставих го горчиво – да тежи!
Обет си дадох, болките забравих
и в гроб положих чуждите лъжи.
Дошло е време вино да разлея,
че то години дълги отлежава
и помен да направя, да прелея,
Душата – свободата заслужава.
И мислите Сърцето разораха,
във него те посяха зрънце Вяра,
със виното горчиво го поляха
и отредиха – мяра според мяра:
На болката – полага се Надежда,
на скитника – Подслон в света суров,
на слепия – Очи, за да прогледа,
а на самотника – изгаряща Любов!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
