Jun 11, 2016, 7:50 PM

Горчиво вино 

  Poetry » Love
1280 3 16

От спомените вино си направих.

Oставих го горчиво – да тежи!

Обет си дадох, болките забравих

и в гроб положих чуждите лъжи.

 

Дошло е време вино да разлея,

че то години дълги отлежава

и помен да направя, да прелея,

Душата – свободата заслужава.

 

И мислите Сърцето разораха,

във него те посяха зрънце Вяра,

със виното горчиво го поляха

и отредиха – мяра според мяра:

 

На болката – полага се Надежда,

на скитника – Подслон в света суров,

на слепия – Очи, за да прогледа,

а на самотника – изгаряща Любов!

 

Любомир Попов

© Любомир Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??