Горда Българка съм аз, в назе ще стоя,
който и да е на власт, няма да се дам,
мойта стряха роден дом, няма да предам,
нивата си с кръв посята няма да продам.
Ех, българи, ходете по света,
но събрали сте в сърцата болка и тъга.
Ех, българи върнете се в дома
там ви чакат, родна стряха майка и баща.
Горда българка съм аз,
дете на Стара планина,
ще намеря път и тук, дето да вървя,
както моите деди, от както е света.
Ех, българи, ходете по света,
но събрали сте в сърцата болка и тъга.
Ех, българи върнете се в дома
там ви чакат, родна стряха майка и баща.
Горда българка съм аз, нося бунт в кръвта
тук на моята земя аз ще си умра,
пушка или цвете хванала в ръката,
ще остана, да пребъде, България…
Е, българино, спри,
във земята твоя се върни,
спри да пълниш със сълзи,
моите български очи...
© Калоян Димитров Всички права запазени