Горда душа
На престола високо, над всички седя
и гледам със болка и скрита самота.
Чакайки да дойде краят на това,
чакам и се правя по-силна от смъртта.
Искам аз да падна, пътят ще е дълъг,
но поне последна мисъл ще пробудя.
Осъзнавах края, откакто се родих.
Исках той да дойде със безмълвен вик.
Вярата ми беше само във това,
че животът ми изгаря бързо като свещта.
Казвах на сърцето - там, под моите гърди:
времето ще дойде, да спреш да биеш ти.
Очите си затварях за истински неща,
не исках да повярвам, да видя същността.
Сърцето ми догаря за мъртвата душа,
болката изчезва със последната сълза.
Мразя, плача, страдам и опустошена съм сега,
но не ще го признае гордата душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© В.К Всички права запазени
