8.05.2011 г., 16:57

Горда съм

593 0 1

 

 

Всяка твоя педя пръст, Родино,

гроб е на далечен прародител.

Стъпвам ли по тебе,

земьо мила,

чувствам се като в света обител!

 

Всяка твоя педя пръст, Родино,

ми нашепва за далечно време,

как пристигнал в тебе,

земьо мила,

Аспарух със мойто древно племе!

 

Всяка твоя педя пръст, Родино,

е със наша, родна кръв поена.

Горда съм, че в тебе,

земьо мила,

в твойте топли скути съм родена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...