Всяка твоя педя пръст, Родино,
гроб е на далечен прародител.
Стъпвам ли по тебе,
земьо мила,
чувствам се като в света обител!
Всяка твоя педя пръст, Родино,
ми нашепва за далечно време,
как пристигнал в тебе,
земьо мила,
Аспарух със мойто древно племе!
Всяка твоя педя пръст, Родино,
е със наша, родна кръв поена.
Горда съм, че в тебе,
земьо мила,
в твойте топли скути съм родена!
© Славка Любенова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
