Синът ми също е Ивайло.
България му е Родина.
Ала един е Балабанов!
Прости за думите ми, сине!
Чети го, сине! Препрочитай!
В сърцето нека те докосва!
Със хубавото се привиква,
то никога не се заносва.
Защо да нямаме кумири,
поезията щом е свята?
То, словото, оставя дири,
променя словото душата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация