30.04.2011 г., 13:43

Гордост и предразсъдъци

1.1K 0 1

Забрàви ме - аз просто съм жена,
безропотно понесла кръста си суров
безмилостно да ме гори все тя -
невъзможната и неугасваща любов...

Забрàви как ме в хаоса откри,
как звънна времето и потрепера,
как плисна във живота ми зари
досега небивали и ненамерени...

Забрàви как в душата бръкна ми и там
цялата Вселена в малка точка сви се,
как емоции - цял буреносен океан -
ме заляха, съживиха, осветиха...

Забрàви ме и вихрите ми ти отне,
крилете се залутаха в посока неизвестна...
А животът в свойто русло си тече
и все по-мъдри ставаме - противовесно...

Ти все излизаш прав!...Така е по-добре!
Забравù и продължи по пътя си нататък!
Дишай, радвай се, усмихвай се! Люби!
Щастлив бъди! Ще се срещнем пак!... Оттатък!

Ако аз съм първа - ще те чакам на Вратата,
ала не като във оня драматичен миг,
кога взривявах с поглед тъмнината,
а ти се колебаеше да не изневериш...

Ще те посрещна с цяла ангелска армада,
с вълшебни фойерверки райска светлина.
Ще те загърна със прегръдка на оная
смирено чакаща, вечно влюбена жена...

Ако преди мене Оттатък се преселиш,
да знаеш: в които и селения да си,
аз стъпките ти безпогрешно ще намеря,
да видиш в какво превръщат се моите мечти!...

.         .             .             .               .               .

Сега отново падна се на мен честта
от упор да застрелям окуцелия ни кон!
И нека бъде чиста твоята душа!
Остана верен на семейния канон!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е! Не се сещам за други по-подходящи думи с които да го опиша! Наистина е СТРАХОТНО! Незнам как и не знам защо, но сякаш изживях всичко което се описва в това произведение... Невероятно е!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...