31.01.2013 г., 14:12

Горе-долу

1.3K 0 11

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

 

Премина вихърът, отмина

и кожите ни се отпускат

под стихналото одеяло

(нали все пак е януари).

И питам, хубаво ли ти е?

 

Целувам устните ти горе,

докосвам устните ти долу.

 

Усещам, още ме обичаш

и толкова си благодарна,

че искаш да ми бъде хубаво.

И тънките ти пръсти търсят

едно задрямало съкровище.

 

Целуваш бузите ми горе,

докосваш бузите ми долу.

 

Безкрайно съм ти благодарен

за тази чувствена лежерност!

И всичко е една възможност.

Дали след следващата песен

ще искаме да се повторим?

 

И горе вляво те обичам,

и долу също те обичам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...