Горещи порти (300 Спартанци)
* * *
С поклон към онези вОини, които не позволиха до ден днешен Европа
да говори на Индо-ирански (Персийски)...
Накрая на света превил коляно,
застанал съм като на старта,
небето пурпурно голямо е,
в омарата аз виждам - Спарта...
Картини нижат се из нея
и виждам силуети стройни
как бродят из земите на Егея,
истински, Спартански вОини...
Прозира само смелост чиста,
на вОини, превъзмогнали смъртта,
а само шепа - само триста,
изправени срещу врага...
Сами, срещу несметни легиони,
застанали открито със телата си,
последвали до гроба си - Лион/а
посрещат те като мъже съдбата си...
Отраснали с уменията бойни,
избиват хиляди кохорти,
и жертви падат те, достойни,
опазвайки горещите Ни порти...
***********************************
И ако някога от тук мине свободна душа
през столетията, които предстоят,
незнайно как - на кон или пеша,
гласове им ще й шептят
един завет...
Из въздуха витае...
И... тихо! Вятър ще го носи.
"Помнете ни" - и всеки да узнае,
"Помнете ни" - и без въпроси!...
Че тук, във местността Платея,
като 300 брънки от железен ланец,
почиват синовете на Егея!...
И...
под всеки камък тук...
лежи, Спартанец!...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
