1.02.2018 г., 20:19 ч.

Горест 

  Поезия » Бели стихове, Друга
596 3 10

              В залези изгарям бавно,

              в изгреви бездумни гасна.

              Конец откъснат съм от свещ,

              бленуващ да докосне пламък.

 

              И зная, във горещо лято

              сърцето ми навек ще спре.

              А бледия ми лик познали,

              мухите ще кръжат край мен.

 

              Там някъде ще се роди дете,

              на юг ще тръгне закъсняло ято.

              Звездите ще се грижат за сираче...

              И само мама ще заплаче!

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Марги,Влади,Нина,Веси,Fairy,Георги,Силве,Sunny и Ирина!Лирическият е Ирина!
  • Хари,какви са тия тъжнотии?!Тъкмо кореспондирах с Марги,която иска вино в троянска чаша....и т.н.та й предложих да налее и на нас/и на теб,разбира се/по една,та на всеки да олекне....и конкурса да се спечели!Инъче пишеш безпогрешно,приемам,че описваш лирически герой!
  • Защо толкова безрадостно и... сякаш
    обреченост някаква е вплетена във силно въздействащата творба.
  • Много хубаво!
  • Хареса ми...
  • Навява тъга. Силно въздейства, Хари!+++
  • Хубаво е, Хари! Докосва...
  • Много тъжно.....истински изразена мъка...
  • Красива поетична романтика, особено в първия куплет:
    " В залези изгарям бавно,
    в изгреви бездумни гасна.
    Конец откъснат съм от свещ,
    бленуващ да докосне пламък."
    Любимо е!
  • Тъжен, Хари! Хубав стих!
Предложения
: ??:??