Горест

Поэзия » Белые стихи, Другая

902 3 9

В залези изгарям бавно,

в изгреви бездумни гасна.

Конец откъснат съм от свещ,

бленуващ да докосне пламък.

И зная, във горещо лято

сърцето ми навек ще спре.

А бледия ми лик познали,

мухите ще кръжат край мен.

Там някъде ще се роди дете,

на юг ще тръгне закъсняло ято.

Звездите ще се грижат за сираче...

И само мама ще заплаче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eipril (Хари Спасов)

Благодаря,Марги,Влади,Нина,Веси,Fairy,Георги,Силве,Sunny и Ирина!Лирическият е Ирина!

2018-02-03T06:16:56+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Хари,какви са тия тъжнотии?!Тъкмо кореспондирах с Марги,която иска вино в троянска чаша....и т.н.та й предложих да налее и на нас/и на теб,разбира се/по една,та на всеки да олекне....и конкурса да се спечели!Инъче пишеш безпогрешно,приемам,че описваш лирически герой!

2018-02-02T18:45:30+02:00
Sunny_EL (Sunny)

Защо толкова безрадостно и... сякаш
обреченост някаква е вплетена във силно въздействащата творба.

2018-02-02T17:39:29+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много хубаво!

2018-02-02T17:36:19+02:00
генек (Георги Коновски)

Хареса ми...

2018-02-02T11:35:51+02:00