6.10.2024 г., 8:36

Горо ле

622 4 6

- Горо ле, Горо зелена,

грешна си Горо към мене!

Обеща да ми го върнеш,

моето лудо любимо,

кога тръгна, Горо, 

да се бие за Род и Родина.

Но падна, Горо! Загина!

Потъна в твоята пазва!

Не ми го върна! 

Грях е туй, казвам!

- Не мога да ти го върна!Не мога!

Тук той си намери гроба!

Мога само да го прегръщам,

тъй както майка съща.

Сълзи да лея и да му пея!

За момини очи и устни!

За техните клетви пусти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...