6.10.2024 г., 8:36

Горо ле

624 4 6

- Горо ле, Горо зелена,

грешна си Горо към мене!

Обеща да ми го върнеш,

моето лудо любимо,

кога тръгна, Горо, 

да се бие за Род и Родина.

Но падна, Горо! Загина!

Потъна в твоята пазва!

Не ми го върна! 

Грях е туй, казвам!

- Не мога да ти го върна!Не мога!

Тук той си намери гроба!

Мога само да го прегръщам,

тъй както майка съща.

Сълзи да лея и да му пея!

За момини очи и устни!

За техните клетви пусти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...