- Горо ле, Горо зелена,
грешна си Горо към мене!
Обеща да ми го върнеш,
моето лудо любимо,
кога тръгна, Горо,
да се бие за Род и Родина.
Но падна, Горо! Загина!
Потъна в твоята пазва!
Не ми го върна!
Грях е туй, казвам!
- Не мога да ти го върна!Не мога!
Тук той си намери гроба!
Мога само да го прегръщам,
тъй както майка съща.
Сълзи да лея и да му пея!
За момини очи и устни!
За техните клетви пусти!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени