26.11.2023 г., 9:33

Горска приказка със Супергерои

1.1K 2 9

В гората зайчетата сладки
повикаха си майстор по карате
и той научи ги на яки хватки.
Какво се случи после? Ха, познайте...

Е, няма да ви мъча, ще ви кажа -
Плъзнаха зайковците каратисти
и станаха те горска стража.
Така от пакостници гората се изчисти.

На Кумчо Вълчо му разказаха играта –
Сега е кротък и на всекиго помага,
сади цветя, боядисва есента листата,
и заек види ли... далече бяга...

Лисана се опита да хитрува
(нали с това на всички е известна)
но дългоушковците показаха и кой царува,
и днес лъжа не казва... тъй е честна...

Дори Лъвът смирен е и послушен
забравил трон, корона, хапва чушки...
(Наистина е леко омърлушен...)
А пък ловците... вече са без пушки...

Превърнаха се в кротички туристи
накичени със камери и фотоапарати...
Щастлива е гората, а зайци-каратисти,
усмихнати подскачат из тревата.

01.07.2016.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси.
  • Георги се оттегля от това предизвикателство, затова дисквалифицирам творбата. Колеги, моля по-навреме да ги мислите тези неща.
  • Извинявам се на всички, които са гласували случайно за тази творба.
    След дълго обмисляне реших на този етап засега да не участвам повече в предизвикателства в сайт Откровения, защото, явно те не са за удоволствие и забава, а надпревара за първото място с всички възможни средства...
    От месеци, нагледал се на грозни картинки в същите, обмислям това решение и вече го взех!
    Затова ще оттегля творбата си от тук.
    Живи и здрави бъдете!
    ПП
    За да не става цирк, няма да отговарям в коментарите тук на такива, извън мои отговори, проява на учтивост и елементарно възпитание.
    Благодаря ви.
  • Благодаря, Анна.
  • Успех!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...