gamarima (Маргарита Петрова)
123 341
31.01.2021 г., 16:01 ч.

Горска пътека 

  Поезия » Философска
741 2 9

За да видя прекрасния изгрев,

трябва да мина през тъмна гора...

Как да бъда по-умен,по-силен?

Сенки и шепа светулки държа.

 

Зад гърба ми е страшното блато.

А през гората - дори няма път...

Лъкатуша - тревожно и сляпо.

Гладни прилепи над мене кръжат.

 

Нямам право да спра за почивка!

Мъртвите клони - интриги плетат...

Вик на сова - зловещо извива.

Над пропаст замахва лунният сърп.

 

Нишка на паяк - моята Вяра.

Дъх на кошута е Надеждата в мен.

Мъх върху камък - Делото.Трябва

просто да стигна до Новия ден!

 

Виждам Зорница над тъмния погреб.

Знак на криле - ме повежда напред.

Шипкови храсти шепнат,че мога

сила от тях да си взема ... и чест!

 

Утро - с кръв и сълзи да изкупя,

да заслужа слънчевите лъчи...

Аз съм стъпка - рисковано скъпа.

След мен - Пътеката вече личи!

 

 

         

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??