Горска пътека
За да видя прекрасния изгрев,
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда по-умен,по-силен?
Сенки и шепа светулки държа.
Зад гърба ми е страшното блато.
А през гората - дори няма път...
Лъкатуша - тревожно и сляпо.
Гладни прилепи над мене кръжат.
Нямам право да спра за почивка!
Мъртвите клони - интриги плетат...
Вик на сова - зловещо извива.
Над пропаст замахва лунният сърп.
Нишка на паяк - моята Вяра.
Дъх на кошута е Надеждата в мен.
Мъх върху камък - Делото.Трябва
просто да стигна до Новия ден!
Виждам Зорница над тъмния погреб.
Знак на криле - ме повежда напред.
Шипкови храсти шепнат,че мога
сила от тях да си взема ... и чест!
Утро - с кръв и сълзи да изкупя,
да заслужа слънчевите лъчи...
Аз съм стъпка - рисковано скъпа.
След мен - Пътеката вече личи!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
The work is a contestant:
