Господ ме създаде атеистка
Странна съм. Повредена. От малка.
Все встрани от стадото се лутам.
Вечно съм на ереси весталка
и към невъзможното препускам.
Сочат ме. С очи ме шамаросват.
"Боже, опази! Такова чудо!"
Кръстят се по три. Анатемосват.
В пазвите си плюят... против лудата.
Лудите... хм, никой не учудват.
Првилегировани живеят.
Чудя се на някои, след ужас -
как успяват да не полудеят?!
Болни от еднаквост сиви хора
храмовете търкат лицемерно.
Чакат възкресение от "горе",
гнили и задръстени от черно.
Господ ме създаде атеистка.
Но в сърцето си ми хвърли пъпа.
Праг на болка нямам, просто свикнах
в миро от кръвта му да се къпя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
