24.12.2009 г., 18:16

Гост

696 0 13

ГОСТ

 

В гоблена царува добра тишина,

огън в камината, дом, светлина.

 

Силно фенерът пръска лъчи

над бялата хижа, под жълти звезди.

 

И нечии дири, дълго вървели,

на прага ни спират от път уморени.

 

Незнайната сянка на вратника хлопа,

горда осанка в зима дълбока.

 

Да отворим и стоплим пътникът един,

днес ни е гостенин Божият Син.

 

 

 

Весела Коледа на всички, с пожелание да отворим и приемем Бог в сърцата си.   :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...